Латинката се отглежда предимно, като едногодишно растение. Цъфти от средата на юни до първото сериозно застудяване. Размножава се чрез семена. Освен това латинката много добре се вписва в дизайна на любимата ви градина и има широка популярност сред цветарите.
Повечето цветари засяват в своите цветни лехи латинка, във вид на храст или увивна форма (съществуват сортове подходящи за вертикално озеленяване, които се използват за оформление на стени, беседки, балкони), а храстовидните форми са невисоки, като те се използват за граница на леха, бордюр, посети в сандъци или саксии на балконите. Също може да посадите латинка в кутии, както стоящи, така и висящи.
Цветовете на латинката са крупни на тънки стъбла с размери от 3 до 6см, с приятен и нежен аромат. Те се намират в пазвата на листата. Цветовете на латинката биват обикновени или хавлиени в различни разцветки: бледожълти, жълти, оранжеви, червени, тъмновишневи и др.
Отглеждане и грижи. Това е светлолюбиво растение, което харесва откритите слънчеви места, където цъфти много активно. Понеже латинката обича топлото и не понася, когато пролетта има замръз.
За латинката трябват леки полуглинисти или песъчливи почви, съдържащи много хранителни вещества. Подобрители за обогатяване на почвата може да ползвате хумус или компост. Не трябва да се използва при засяването на латинката почва с пресен оборски тор. В пресните оборски торове има наличие на много азот, от това растенията бързо растат и „прегарят“ при което образуват много листа и малко цветове. Латинката обича фосфор, при използването, на който растението обилно цъфти.
При посаждане в почвата на латинката се добавят минерални подобрители 2 супени лъжички от суперфосфата, 1 супена лъжичка калиев сулфат и по 1 чаена лъжичка „Агрикол за цъфтящи растения“. Органическите подобрители се добавят във вид на компост или хумус. Почвата се прекопава, разравя, полива и се засаждат семената по 2-4 бр. в дупка и след две седмици ще се появят кълнове. Цъфтенето на латинката ще започне месец, месец и половина след израстването. Семената се засяват в средата — края на май, за да не пострада растението от евентуални студове. За да получите ранно цъфтене латинките може да се разсадят. Тези семена през март-април се засяват в торфени кофички. Когато мразовете преминат, разсадът може да се засее на храст. Презасяването трябва задължително да бъде с корен, понеже растението лошо понася пресаждането.
Латинката добре се размножава чрез семена, които съзряват след месец, месец и половина след цъфтежа. Когато цъфтенето преминава не равномерно (един цвят е цъфнал, а друг вече е прецъфтял), то и семената съзряват в различно време, затова трябва своевременно да се събират. Съзрятите, но не събрани семена се посипват на земята и при добро презимуване, могат да поникнат на това място на следващата година.
Докато растението е малко и още не е цъфнало то регулярно се полива. Когато започне цъфтенето, поливането се прекратява и се поливат, само когато почвата пресъхне. Подхранването се прави само до цъфтежа един път на 7-10 дни, като се използва комплексни минерални подобрители, съдържащи калий и фосфор.
Освен това декоративната привлекателност на латинката се използва в медицината и кулинарията. В прясно набрани листа от латинка се съдържа голямо количество витамина С под формата на аскорбинова киселина. При употребяване на листата и цветовете на латинката подобрява храносмилането. В народната медицина латинката се използва като диуретично средство. Нарязаните листа или сок от латинка може да се използват локално, за да успокои сърбеж. За вътрешно приемане в народната медицина се предлага настройка от свежи цветове при хипертония.